Колкото и да се борим с желанието за сън, накрая то

Колкото и да се борим с желанието за сън, най-после то ни побеждава. А и не е хубаво да го вършим, тъй като без наложителната отмора за тялото и мозъка просто не можем да действаме вярно. Всичко знаем, че сънят е жизненоважен. Досега обаче учените не бяха наясно тъкмо коя част от мозъка ни споделя, че сме изтощени и имаме потребност от него. Според ново изследване, включващо и опит с мишки, се открива, че мозъчната кора, виновна и за най-сложните мозъчни функционалности, ни оказва помощ да наблюдаваме и потребността си от сън. Мозъкът ни употребява два механизма, с цел да ни осигури оптималното количество сън. Единият е биологичният часовник, с който поддържаме 24-часовия си режим. Той координира ритмите на разнообразни органи и ни оказва помощ да спим през нощта и да се разсънваме заран. Но не той е главният регулатор на съня. Мозъкът употребява така наречен песъчлив часовник, с цел да следи насъбраното количество сън. Той постепенно се изпразва, до момента в който сме будни и се зарежда още веднъж, до момента в който спим. Ето за какво можем да останем будни по-дълго, когато е належащо, и да компенсираме този недостиг на сън по-късно като подремнем или спим по-дълго идната нощ. Някои откриватели обаче са на мнение, че мозъкът не мери времето, което сме прекарали будни, а по-скоро отчита какъв брой интензивно работи, до момента в който сме будни, и контролира по отношение на това количеството сън, от което се нуждаем. Изследвания потвърждават да вземем за пример, че отделени елементи от мозъка могат да изключат за малко, до момента в който останалите са към момента будни. Този механизъм се назовава местен сън и разрешава на клетките да се възвръщат. Ние може да не го видим, само че пък може да повлияе да вземем за пример на концентрацията ни при шофиране, в случай че сме преуморени. Но нашият мозък би бил доста неефикасен, в случай че обособените елементи от него постоянно влизат в местен сън, когато почувстват, че имат потребност. Ето за какво се счита, че кората може освен да генерира местен сън, само че и да задейства главните центрове на съня. Кортексът е една от най-сложните области на мозъка. Той може непрекъснато да променя своите структурни връзки, с цел да съхранява нови мемоари и да отстранява старите. Също по този начин употребява огромно количество сила за обработка на информация. Докато по принцип всеки неврон може да има механизъм, който му разрешава да се изключи, преди да " прегори ", кората най-вероятно е региона, която се нуждае най-вече от сън и по тази причина ни споделя първа по кое време сме изтощени и от какъв брой сън имаме потребност, предава The Conversation. Именно по тази причина някои учени считат, че в бъдеще ще бъдат създадени способи за влияние върху кортекса, с които да се манипулира желанието за сън. Подобни са техники с електрически сигнали, които в този момент се използват само в пробна среда. Но те сигурно не са добра концепция, тъй като потискането на желанието за сън води до редица отрицателни последици - проблеми с паметта и концентрацията, занимателен метаболизъм, отслабена имунна система и други.